Борис Дерменджиев в галерия `Алтера`

6 окт.

Борис Дерменджиев участва във фаталната 13-та обща художествена изложба с две свои творби.

Той  беше един от малкото по-млади автори представени в изложбата на АРТ център `Алтера` в сградата на Интерпред в София на 22 май 2008г.

23

 

Целта на изложбата е да се представят пред обществеността съвременните творчески достижения на българските художници в контекста на съвременното развитие на пластичните изкуства в България.

АРТ център `Алтера`

САЙТЪТ НА БОРИС ДЕРМЕНДЖИЕВ

Advertisements

Кой скри Крум Дерменджиев на `Шипка` 6 ?

27 юли

На 17 юли 2018 година беше открита изложбата „60 години художници от Благоевград“ в СБХ София.

Името на скулптора Крум Дерменджиев, който също е художник роден в Благоевград и е работил там повече от 20 години, беше обявено от директора на благоевградската художествена галерия Иван Милушев по повод на изложбата във всички медии.

Всеки, който е посетил обаче залата на вторият етаж на СБХ в София на ул. Шипка 6, вече знае че там нямаше нито една творба на доайена Крум Дерменджиев. В изложбата са включени както картини, така и скулптури, но от други автори.

Крум е автор на една от емблемите в града – паметникът на Гоце Делчев, както и на женската фигура „Плодородие“ разположена от години пред входа на СБХ Благоевград. Той е дългогодишен член на дружеството на художниците в Благоевград, както и на СБХ в София.

Ето защо мнозина смятат, че е скандално и странно невключването му в общата художествена изложба от община Благоевград, която е организатор на изложбата.

Вижте творбите на Крум Дерменджиев, които не бяха показани в изложбата :

автор Крум Дерменджиев(

Портрет на момиче – автор Крум Дерменджиев

1 (12)

Портрет на Мария Апостолова – автор Крум Дерменджиев

Крум Дерменджиев_0001

Портрет на жена – автор Крум Дерменджиев

Относно значението на Крум Дерменджиев в културният живот в Благоевград Ви предлагаме да чуете изказванията на председателя на групата на художниците в Благоевград Иван Милушев, както и на председателя на художественият съвет в Благоевград Христо Бараковски.

Архив на БНР.

Иван Милушев :

„Ще се опитам да кажа с няколко думи това, което мисля по принцип за скулптора Крум Дерменджиев. Аз мисля, че това което преди няколко дни разглеждах, не че го виждам за първи път, в дома на бай Крум, готвената изложба и тази която е подредена във фоайето на Операта, това беше един добър урок за мен, че дългогодишният полезен творчески път, полезен труд имам предвид, винаги води до нещо изключително добро. Аз смятам че бай Крум е просто феномен в това отношение, че през всичките години не е изневерил на една основна тема , а именно темата за майката и разбира се нейните синове герои.

И много от слушателите вероятно добре познават бай Крум Дерменджиев, неговата фамилия и така нататък, но аз мисля, че когато говориме за едно сериозно творчество, каквото е това на Крум Дерменджиев, нещата отиват в една друга категория. В смисъл такъв, че има един обобщен образ на майката, на майката която ражда своето дете, нека да направя аналогия с Богородица – вечната тема, същата тази майка, която отглежда и възпитава това дете и в определени ситуации оплаква и погребва героя.

В тази посока мисля, че бай Крум Дерменджиев е уникален. Аз поне не зная и не мога да се сетя за друг скулптор, който така неистово, твърдо да отстоява една постоянна тема, плюс всички останали поръчки, които е правил в цялата страна. Разбира се героичната тема, образите на войводите, това са вече азбучни истини и неща които се знаят от да не казвам всички, но поне от хората, които обичат да гледат пластика. Живот, здраве и да бъде все така упорит и работлив, какъвто го виждам и това страшно ме изненадва. Жив и здрав да си бай Круме !“ Архив на БНР.

Христо Бараковски, председател на Художественият съвет Благоевград :

„ – Искам да честитя първо юбилея на бай Крум и с удоволствие ще кажа това, което е останало, така във мен като чувство, като емоция, като спомен, като вълнение за това какъв творец е Крум Дерменджиев .

За него, така поне доколкото е свързан той с мен, с моята биография, бих могъл да кажа, че той е първият професионален художник, с когото съм имал възможност да имам първи контакти, това е някъде около 1948 – 1949 година, когато бях още ученик и си спомням, когато се проектираше паметникът на Гоце Делчев в Благоевград, моите спомени за него тогава бяха едно преклонение пред неговият талант, пред неговата личност, защото за мене всеки художник професионалист беше като Бог, човек, който е преодолял нещо, което за мен тепърва предстоеше.

И много съм се вълнувал от досега си с него, разликата във възрастта ни е доста голяма, но това не ми пречеше да обикалям около него , когато е правил той, спомням си някъде 54 – та година може би беше, не, по-късно, правеше една своя изложба голяма тука, въртях се около него да му помагам, да отлива пластиките, които показваше и най-силното, което е останало в мене от тия години това са портретите и портрети наистина на много високо ниво, портрети на наши революционери, от Македония, от ВМРО и аз мисля, че в това отношение той е един от големите ни автори, от големите автори на България, да портретува видни исторически наши личности.

Нещо, което така като по-голямо, по-мащабно от него и той би могъл да се гордее с това, това е паметника на Гоце Делчев в центъра на града ни.

Тогава се откри горе на Братската могила… даже аз помня като студент в София, съм му позирал за някои от фигурите, които бяха релефите отдолу, те бяха изкъртени, няма ги, но си спомням цялостният процес на изграждане на тоя паметник.

За мен бай Крум е едно олицетворение на силата на твореца, неговото упорство, неговата плодовитост, трудолюбието му и ако мога да го кажа в съвременен израз – един абсолютен работохолик, който живее буквално, живее изключително чрез труда си, ако не се труди, той не би могъл да живее и в този смисъл той е пример за всеки художник.

Не може художникът да работи инцидентно и по някакво вдъхновение, трудът на художника, на скулптора е вечна борба с материалното, за да стигне до духовни постижения, до резултат от физическите му усилия, резултат, който да изведе духовното на желаната от художника висота, за да може да остави себе си чрез тия произведения в историята, във времето.

И в Благоевград мисля, че той много хубаво постъпи като се върна тука да твори, не вярвам да има в София толкова спокойно и чисто място, за него, за труда му, като в Благоевград.

Мисля, че той е обграден от признателността, от уважението на своите съграждани тука и създало му е нашето гражданство необходимият климат за работа и оттам чувствам и неговата благодарност пък за това нещо, след като направи един такъв дълбок поклон за гражданството ни, като дари на града ни бюст паметника на Васил Левски, нещо което просто е за не вярване, защото толкова безкористно да направи нещо за града ни – не всеки би могъл да направи.

Изобщо се прекланям пред него и му пожелавам дълги, дълги години още да ни радва с резултатите на своя вдъхновен, мога да кажа – непосилен, но сладък труд. „

Христо Бараковски, Архив на БНР.

Практиката да се игнорират и крият творбите на доказали се автори е тоталитарна практика от миналото и тя няма място в едно демократично общество, а още повече в страна член на Европейският съюз.

И в същото време, докато някой криеше творбите на Крум Дерменджиев от очите на хората в изложбата в София, то във фейсбук стотици негови почитатели от страната и чужбина го поздравиха по случай 102 годишнината от рождението му, която се честваше през същият месец.

Стотици поздравиха Крум Дерменджиев.

krum-d2

Крум Дерменджиев изпрати сина си Борис.

10 окт.

20 май 2004г. в-к Вяра

Крум Дерменджиев превзе ОКОЛИЙСКАТА КЪЩА.

Най-добрите творби на известният благоевградски скулптор Крум Дерменджиев бяха подредени в Околийската къща в Дупница във вторник.

Изложбата се организира по инициатива на общинското ръководство и бе открита от зам. кмета Маргарита Панева.

Награденият с орден „Стара планина“ творец не можа да присъства на събитието, но изпрати сина си Борис .

%d0%ba%d1%80%d1%83%d0%bc-%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b6%d0%b8%d0%b5%d0%b2-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81-%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b6%d0%b8%d0%b5

Снимка 1 : Крум Дерменджиев заедно със сина си Борис Дерменджиев.

1-%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b0-%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%b1%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d0%b4%d1%83%d0%bc%d0%b8-%d0%b2%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb-%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-copy

Снимка 2 : Скулптурата на Васил Левски също участваше в изложбата.

Изображение

Българското посолство в Скопие с нов релеф на Ботев.

6 окт.

 Скулптурен релеф с образа на българският поет Христо Ботев беше тържествено открит пред сградата на българското посолство в Скопие.

Събитието е по повод отбелязването на 160 години от рождението на Ботев.

Автор на скулптурата е Борис Дерменджиев.

На церемонията присъстваха министърът на културата Стефан Данаилов, председателят на фондация „Христо Ботйов“ Боян Ботйов и посланника М.Михов.

Завършен е паметникът на Кузман Шапкарев

6 окт.

Паметникът на Кузман Шапкарев беше тържествено открит на 12 май 2005 г. пред Националната хуманитарна гимназия, бивша Солунска в Благоевград.

Интересна е историята на неговото създаване.

Идеята е на директорката на елитната гимназия г-  жа  С. Марковска, която влиза във връзка със скулптора Крум Дерменджиев  – също възпитаник на тази гимназия.

Тогава Крум Дерменджиев е вече на 88 години, но прегръща идеята, бързо натрупва в глина само главата на Шапкарев в общи линии, прави и умален макет за визията на паметника.

Това се случва през 2004 година. 

За съжаление, поради напредналата вече възраст на скулптора, Дерменджиев – старши не успява да довърши започнатото.

Налага му се да ходи по лекари, здравето му се влошава и идеята е изоставена…    

Едва през следващата година /2005г./, четири месеца след неговата смърт, синът му Борис Дерменджиев  завършва оставената в глина глава, изработва тялото и извършва монтажа на бюста на място, защото ангажиментът за довършването вече е бил поет.

Борис Дерменджиев извая портрет на баща си.

6 окт.

 

 Скулптурен портрет на големият български скулптор Крум Дерменджиев извая неговият син Борис Дерменджиев.

Това е станало след смъртта му, когато през 2006г. негов почитател поръчва да бъде изработена статуетка с размери около 28 см. височина.

До този момент самият Крум Дерменджиев си е правил няколко автопортрета на различна възраст, но те представляват само глава, а не бюст  и  са   в значително по-големи размери.

krum-boris

Така вече ценителите на малката пластика ще могат да поставят редом до бюстовете на Васил Левски, Пейо Яворов и Димчо Дебелянов  и  бюста на техният покоен автор, когото мнозина от тях са познавали лично.

* за контакти с автора: 

САЙТЪТ НА БОРИС ДЕРМЕНДЖИЕВ.